След като последния звънец би,събрах нещата си и тръгнах към физкултурния салон.Влязох в съблекалнята и си сложих мажоретния костюм.Вързах дългата си коса на опашка и набутах дрехите и учебниците в шкафчето си.Взех помпоните и влязох в салона,където имаше само едно момиче от отбора-Елена.Тя беше много слаба и имаше бяло лице.Беше много красива.Имаше дълга кестенява коса и кафяви очи.Лично на мен тя ми беше най-симпатична от другите префърцунени снобки.Отидох при нея и я поздравих:
-Хей Ел как си?-Казах аз и се усмихнах на Елена.
Цялата бях отпаднала и ми беше зле.Не бях спала цяла нощ.Гладът ми напираше,а приятното ухание на прасната кръв на Ел.Едвам се сдържах да не й налетя,но все пак ми беше приятелка.Какво ли щях да правя?Може би да мина през болницата и да пийна кръв?Нямах търпение проклетата репетиция за мача в събота да мине.Щях да използвам вампирската си сила и да изтичам бързо-бързо до болницата.На лекарите не им пука кой пие от кръвта.Все пак повечето от тях са вампири.Затова са там.Винаги имат топла кръв под ръка.Аз си имах едно приятелче.Той е доктор,който може да се каже,е влюбен в мен и затова ми даваше кръв всеки път,когато слабото ми краченце прекрачеше прага на лечебницата.Глада напираше,а имаше още един час до началото на репетицията.Щях да умра.Все пак да си гладен не е най-приятното чувство,според мен.Дори влизаше в списъка на най-неприятното чувство в живота на един вампир.Огледах гладко лакираните си нокти и запуфтях.
-Май не ти е ден,а?-Попитах момичето,което изглеждаше отегчено от мълчанието ми.Какво можех да направя?Да,определено,когато не съм гладна съм ужасно приказлива,но сега отворя ли си устата корема ми започва да къкрори.
Индекс 
Вто Яну 17, 2012 5:10 pm by Кери.
