Los Angeles RPG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Los Angeles RPG

Los Angeles
 
ИндексИндекс  Последни снимкиПоследни снимки  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 7:14 am
Latest topics
» Да броим до 1000
Малка тайна EmptyВто Яну 17, 2012 5:10 pm by Кери.

» Паркът "White Labelle"
Малка тайна EmptyЧет Яну 05, 2012 8:01 pm by Катрин

» Аватара или подписа?
Малка тайна EmptyЧет Яну 05, 2012 7:49 pm by Катрин

» Асоциации
Малка тайна EmptyЧет Яну 05, 2012 7:47 pm by Катрин

» Bar 'Corner'
Малка тайна EmptyПон Яну 02, 2012 4:53 pm by Sophia Hendricks

» ~~One Day~~
Малка тайна EmptyПон Яну 02, 2012 3:08 pm by Екатерина Харт

» Мадрид 2000 година
Малка тайна EmptyПет Дек 30, 2011 2:43 pm by Кери.

» Да броим наобратно от 10 000
Малка тайна EmptyПет Дек 30, 2011 2:33 pm by Кери.

» Алеееееекс Петифъъъъъър манияяяяяяя <3333333
Малка тайна EmptyПет Дек 30, 2011 2:31 pm by Кери.

Top posters
Катерина Петрова
Малка тайна EmptyМалка тайна YtWoLМалка тайна Empty 
Шарлот Петрова.
Малка тайна EmptyМалка тайна YtWoLМалка тайна Empty 
Катерина Билсан
Малка тайна EmptyМалка тайна YtWoLМалка тайна Empty 
Али
Малка тайна EmptyМалка тайна YtWoLМалка тайна Empty 
Анди.
Малка тайна EmptyМалка тайна YtWoLМалка тайна Empty 
Екатерина Харт
Малка тайна EmptyМалка тайна YtWoLМалка тайна Empty 
Катрин
Малка тайна EmptyМалка тайна YtWoLМалка тайна Empty 
Alison O'Conner
Малка тайна EmptyМалка тайна YtWoLМалка тайна Empty 
Erin Silver
Малка тайна EmptyМалка тайна YtWoLМалка тайна Empty 
Сайръс Гримел
Малка тайна EmptyМалка тайна YtWoLМалка тайна Empty 
Гласувайте за нас
Малка тайна Bg_top10

 

 Малка тайна

Go down 
АвторСъобщение
Мона Силвърбел

Мона Силвърбел


Брой мнения : 20
Points : 24
Join date : 04.12.2011
Age : 28

Малка тайна Empty
ПисанеЗаглавие: Малка тайна   Малка тайна EmptyНед Дек 04, 2011 5:27 pm

Преди не беше така. Сега животът ми е променен, аз съм променена. Животът ми се преобърна напълно. Сутрин не искам да се събуждам. Дори да сънувах кашмари ги предпочитах от реалноста.
Съвсем от скоро разбрах, че в това, в което съм вярвала е една голяма лъжа. Цели 18 години са криели от мен, че съм осиновена. Малката ми сестра всъщност не ми е истинска сестра, но аз си я обичам. Обичам и жената, която ме е отгледала, защото без нея нямаше да съм това, което съм сега. Баща ми беше загинал преди 5 години в катастрафа и затова не го споменавам. Когато заминах, за да продължа образованието си ми беше болно, че оставям мама и малката ми сестра Микаела.
Докато се прибирах от училище някой ме нападна, когато се съвзех беше сутрин. От похитителят ми нямаше и следа, затова се разходих из стаята. Къщата му беше огромна и красива. Архитектурата ми напомняше за 18-19 век. И познах. На една плоча закачена на стената пишеше 1865-Имение Дартмуд. "Що за име?" Но като се замисля ми звучеше познато, но откъде?
Чух стъпки зад себе си и инстиктивно се обърнах на там. Бях готова ако той реши да ме нападне, но явно нямаше такива намерения. Остави една чаша с някаква странна червена течност в нея на масата и ми се усмихна. Сега забелязах, че похитителят ми беше красив, но леденият му празен поглед ме плашеше.
-Не се страхувай.-Каза той и отново се усмихна.-Пийни си и ще се почувстваш по-добре.
Като се замисля наистина се чувствах странно. Взех чашата и плахо отпих. Течноста имаше лек натрапчив вкус, но след още дена глъдка вече ми се струваше много сладко. Гъстата лепкава течност се разля в гърлото ми и усетих парене. Когато я изпих оставих чашата обратно на масата.
-Ще желаеш ли още?
Гласът му бе мек и нежен. Беше толкова приятен за слушане.
-Да, благодаря!-Напитката, която ми донесе наистина беше странна, но ми харесваше.-Каква?-Взех чашата и му я подадох.
-Кръв!
-Кръв? Каква кръв?
-Кръв от вампир Мона.
Той знаеше името ми. Това ме изненада повече от това за разкритието на странната течност.
-От, от къде...
-От къде знам името ти? Следя те от много време и те разучих. Още от първият път когато те видях се влюбих в теб, но не исках да го призная и на себе си.
-От много време! От колко по-точно?
-От четири години.
-От четири? И защо не съм те виждала нито един път?
-Всъщност си ме виждала, но използвах дарбата си и прикривах истинсият си образ.
-Така ли? И сега той ли е?
-Да.
-От къде ме познаваш?-Продължавах да задавам въпроси, а на него не му доскучаваше да ми отговаря.-И защо си се влюбил точно в мен?
-Незнам, но те чувствам по различна от останалите момичета.
Исках да му задам само още един въпрос.
-Кой си ти? Как е името ти?
-Владимир, Владимир Дартмуд.
Владимир Дартмуд. Това вече обясняваше всичко. Този, който стоеше срещу мен беше същото момче от училище, по което бях хлътнала.
Чашата издрънча на пода и се разби на парчета. Отстъпих назад и се загледах в парчетата стъкла.
-Това е невъзможно. Това е някаква шега.
-Мона не се шегувам.-Той пристъпи към мен малко преди да се блъсна в масата и да се строполя на земята.
Хвана ме през кръста и ми помогна да запазя равновесие.
-Защо ми даде да пия от кръвта ти?
-Значи си се досетила, че това е моята кръв?
-Да! Защо?
-Защото трябваше да го направя. Трябваше да те превърна във вампир. Ако не го бях сторил щеше да умреш.
-Защо? Какво се е случило?
-Какво си спомняш?
-Знам, че някой ме нападна и нищо друго след това. Събудих се тази сутрин на дивана ти и останалото го знаеш.
-Да. Аз те намерих цялата в кръв и в безсъзнание в една тъмна уличка до училището ти.
-Значи не ти си ме нападнал?
-Разбира се, че не съм аз. Аз съм твоят спасител.-Усмихна ми се нежно.-Сега ще почистя и ще ти донеса още една чаша кръв.
-Не, вече не искам.
-Защо, защото е моята?
-Да! Не искам да си причиняваш болка, заради мен.
-Аз съм вампир. Не изпитвам болка.
-Добре, но и аз вече съм вампир. Значи, че и сама мога да си набавям кръвта.
-Или като мен. Ще се задоволяваш с катерички и зайчета, а също и с човешката храна. Тя също притъпява жаждата за кръв. Аз например обичам да се тъпча с чипсове, пици и бургери.
-Значи, че не е нужно да наранявам хора, за да се храня.
-Не, не е нужно.
-Страхотно! Ще трябва да ме научиш повече за живота и навиците на вампирите.
Върнете се в началото Go down
http://johaj-academy.0forum.biz/
 
Малка тайна
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Los Angeles RPG :: Свят :: Вашето творчество :: Литература-
Идете на: