Los Angeles RPG

Los Angeles
 
ИндексИндекс  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Съб Дек 03, 2011 9:35 pm
Latest topics
» Да броим до 1000
Вто Яну 17, 2012 5:10 pm by Кери.

» Паркът "White Labelle"
Чет Яну 05, 2012 8:01 pm by Катрин

» Аватара или подписа?
Чет Яну 05, 2012 7:49 pm by Катрин

» Асоциации
Чет Яну 05, 2012 7:47 pm by Катрин

» Bar 'Corner'
Пон Яну 02, 2012 4:53 pm by Sophia Hendricks

» ~~One Day~~
Пон Яну 02, 2012 3:08 pm by Екатерина Харт

» Мадрид 2000 година
Пет Дек 30, 2011 2:43 pm by Кери.

» Да броим наобратно от 10 000
Пет Дек 30, 2011 2:33 pm by Кери.

» Алеееееекс Петифъъъъъър манияяяяяяя <3333333
Пет Дек 30, 2011 2:31 pm by Кери.

Top posters
Катерина Петрова
 
Шарлот Петрова.
 
Катерина Билсан
 
Али
 
Анди.
 
Екатерина Харт
 
Катрин
 
Alison O'Conner
 
Erin Silver
 
Сайръс Гримел
 
Гласувайте за нас

Share | 
 

 Малка тайна

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Мона Силвърбел

avatar

Брой мнения : 20
Points : 24
Join date : 04.12.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Малка тайна   Нед Дек 04, 2011 5:27 pm

Преди не беше така. Сега животът ми е променен, аз съм променена. Животът ми се преобърна напълно. Сутрин не искам да се събуждам. Дори да сънувах кашмари ги предпочитах от реалноста.
Съвсем от скоро разбрах, че в това, в което съм вярвала е една голяма лъжа. Цели 18 години са криели от мен, че съм осиновена. Малката ми сестра всъщност не ми е истинска сестра, но аз си я обичам. Обичам и жената, която ме е отгледала, защото без нея нямаше да съм това, което съм сега. Баща ми беше загинал преди 5 години в катастрафа и затова не го споменавам. Когато заминах, за да продължа образованието си ми беше болно, че оставям мама и малката ми сестра Микаела.
Докато се прибирах от училище някой ме нападна, когато се съвзех беше сутрин. От похитителят ми нямаше и следа, затова се разходих из стаята. Къщата му беше огромна и красива. Архитектурата ми напомняше за 18-19 век. И познах. На една плоча закачена на стената пишеше 1865-Имение Дартмуд. "Що за име?" Но като се замисля ми звучеше познато, но откъде?
Чух стъпки зад себе си и инстиктивно се обърнах на там. Бях готова ако той реши да ме нападне, но явно нямаше такива намерения. Остави една чаша с някаква странна червена течност в нея на масата и ми се усмихна. Сега забелязах, че похитителят ми беше красив, но леденият му празен поглед ме плашеше.
-Не се страхувай.-Каза той и отново се усмихна.-Пийни си и ще се почувстваш по-добре.
Като се замисля наистина се чувствах странно. Взех чашата и плахо отпих. Течноста имаше лек натрапчив вкус, но след още дена глъдка вече ми се струваше много сладко. Гъстата лепкава течност се разля в гърлото ми и усетих парене. Когато я изпих оставих чашата обратно на масата.
-Ще желаеш ли още?
Гласът му бе мек и нежен. Беше толкова приятен за слушане.
-Да, благодаря!-Напитката, която ми донесе наистина беше странна, но ми харесваше.-Каква?-Взех чашата и му я подадох.
-Кръв!
-Кръв? Каква кръв?
-Кръв от вампир Мона.
Той знаеше името ми. Това ме изненада повече от това за разкритието на странната течност.
-От, от къде...
-От къде знам името ти? Следя те от много време и те разучих. Още от първият път когато те видях се влюбих в теб, но не исках да го призная и на себе си.
-От много време! От колко по-точно?
-От четири години.
-От четири? И защо не съм те виждала нито един път?
-Всъщност си ме виждала, но използвах дарбата си и прикривах истинсият си образ.
-Така ли? И сега той ли е?
-Да.
-От къде ме познаваш?-Продължавах да задавам въпроси, а на него не му доскучаваше да ми отговаря.-И защо си се влюбил точно в мен?
-Незнам, но те чувствам по различна от останалите момичета.
Исках да му задам само още един въпрос.
-Кой си ти? Как е името ти?
-Владимир, Владимир Дартмуд.
Владимир Дартмуд. Това вече обясняваше всичко. Този, който стоеше срещу мен беше същото момче от училище, по което бях хлътнала.
Чашата издрънча на пода и се разби на парчета. Отстъпих назад и се загледах в парчетата стъкла.
-Това е невъзможно. Това е някаква шега.
-Мона не се шегувам.-Той пристъпи към мен малко преди да се блъсна в масата и да се строполя на земята.
Хвана ме през кръста и ми помогна да запазя равновесие.
-Защо ми даде да пия от кръвта ти?
-Значи си се досетила, че това е моята кръв?
-Да! Защо?
-Защото трябваше да го направя. Трябваше да те превърна във вампир. Ако не го бях сторил щеше да умреш.
-Защо? Какво се е случило?
-Какво си спомняш?
-Знам, че някой ме нападна и нищо друго след това. Събудих се тази сутрин на дивана ти и останалото го знаеш.
-Да. Аз те намерих цялата в кръв и в безсъзнание в една тъмна уличка до училището ти.
-Значи не ти си ме нападнал?
-Разбира се, че не съм аз. Аз съм твоят спасител.-Усмихна ми се нежно.-Сега ще почистя и ще ти донеса още една чаша кръв.
-Не, вече не искам.
-Защо, защото е моята?
-Да! Не искам да си причиняваш болка, заради мен.
-Аз съм вампир. Не изпитвам болка.
-Добре, но и аз вече съм вампир. Значи, че и сама мога да си набавям кръвта.
-Или като мен. Ще се задоволяваш с катерички и зайчета, а също и с човешката храна. Тя също притъпява жаждата за кръв. Аз например обичам да се тъпча с чипсове, пици и бургери.
-Значи, че не е нужно да наранявам хора, за да се храня.
-Не, не е нужно.
-Страхотно! Ще трябва да ме научиш повече за живота и навиците на вампирите.
Върнете се в началото Go down
http://johaj-academy.0forum.biz/
 
Малка тайна
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» търся лопатка
» Дайте Акъл Металдетектор за плажа с малка глава ?
» Продаден
» Българката е малка, грозна, черна и с крив нос
» Красив негодник

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Los Angeles RPG :: Свят :: Вашето творчество :: Литература-
Идете на: