Тъмната част на гората

Времето днес беше доста приятно за разходка , въпреки че беше
25-ти декември - Коледа в този град все още нямаше сняг. Навън хората се разхождаха забързано из града, носейки подаръци вероятно за семейството и приятелите си, това беше толкова отегчаващо. Не обичах Коледа, освен това сега нямах с кого да празнувам, този ден беше като всеки друг за мен, но днес направо се побърквах, когато стоях вкъщи. Имах нужда да изляза и да се поразходя малко, точно това щях да направя. Преоблякох се и излязох от вкъщи, като заключих вратата на къщата след себе си. Запътих се към гората, точно сега това ми се струваше идеалното място за разходка, отдалечено и усамотено, точно от това имах нужда. Докато се разхождах из гората стигнах до тъмното 'и част, въпреки че слънцето грееше тук беше доста мрачно, всъщност беше и малко страшно. но аз не се плашех лесно. Продължих да се разхождам, когато видях някакво момиче, не очаквах да срещно някой тук особено на този ден.
- Здравей! - поздравих я аз и се усмихнах дружелюбно. Зарадвах се, че я виждам поне щеше да има с кога да поговоря за малко.

Болка, жажда, носталгия,
тъга, ярост. Тя бяха навсякъде около Шарлот в момента. Обгръщаха я
цялата и я превръщаха в едно чудовище, каквото определено не беше или
поне не чак толкова голямо. Древната вампирка на която и' пукаше за
човешкия живот и пиеше вампирска кръв, за да не наранява хора се беше
изпарила. В нея бе останало единствено чувството за жажда. А уж бе
древен вампир и можеше да се контролира, но нещо се бе променило. Сякаш
бе изключила своята човечност. Сякаш тя се бе изпарила за част от
секундата оставяйки единствено изжаднял вампир, който убиваше всеки,
който застанеше пред него.
Сега не я беше грижа за нищо, не
изпитваше нищо, освен жажда. Какво и' бе станало!? Изведнъж всичко се бе
променило, в един малък кратък миг. И не помнеше нищо от промяната,
само знаеше, че беше различна. Знаеше, че нещо в нея е различно.
И ето, онази пареща болка между гърдите и в гърлото отново се завърна с пълна мощност. Жаждата се надигна и изостри всичките и' инстинкти. Знаеше, че не можеше да се контролира, а и честно казано вече наистина не искаше да го прави.
Докато се усети, вече се носеше по пустото
шосе със старата кола, която беше откраднала от някакъв минувач, на който вероятно няма да е нужна повече, тъй като Шар го остави да лежи на улицата с източено от кръв и безжизнено тяло. Насочи се към гората с надеждата да намери някоя заблудена душа, която да се запознае със
смъртта за един кратък миг.
Минути по - късно беше паркирала колата в
една отбивка на шосето и вече навлизаше в гората, а щом стигна тъмната и' част се спря. Изостри инстинктите си и се огледа...

Луната се показваше и осветляваше цялата гора. Наоколо реката шумолеше като горска песен. Клаус се бе облегнал на дървото и късата му коса се сливаше с дървесната кора. В тази прекрасна нощ в главата му се носеше само една мисъл. Ритуала. Как щеше да намери двойничката? Ами върколака ..луния камък? Не беше стигнал до никъде. Нямаше си и най-малка представа къде може да намери тези съставки. Не беше всеедно да си отвори хладилника и от там да извади увит в стениол върколак нали?! С мъка стана и разтърка уцапаните в кал дънки. После разроши косата си за да не си помислят че някога я е ресал. Тръгна из гората на лов. Трябваше да намери кръв скоро иначе нямаше да може да направи каквото и да е. Беше толкова гладен а всеки негов мускол го болеше. Преди не бе изпитвал подобен глад. Попринцип на всеки два , три дена си взимаше по нова жертва или пък ограбваше най-близката болница. Но вече от две седмици не беше пил човешка кръв и му бе втръснало от зайци и други дребни храни. Направи кръг около едно дърво и се огледа. Подозрителни стъпки се чуха от реката която бе на пет шест метра от него. Обнадежден стъпките да са от нова плячка се преближи. Изкочи от дърветата и се стовари върхо момичето. Но преди да има време да я ухапе видя лицето й. Усмивка се разля върхо лицето на Клаус. Стана от нея и веднага я позна ...
- Шарлот!

Вампирът определено успя да вбеси Шар, мислейки я за някой безпомощен човечец, върху който можеше да се стовари просто ей така. Вампирите тук нямаха ли обноски? Никакви? Ами ако беше някой ловец на вампири!? Не че ги имаше толкова много в днешно време.
- Шарлот! - възкликна вампирът, като най - накрая се махна от нея. Гласът!? Беше и' до болка познат. Още от далечното минало в което още бе човек. Даже и след превръщането си, когато все още бе милата вампирка взимаща пример от Майкъл и пиеща кръв от останалите вампири, за да не отнема човешки животи. Още от както я беше грижа за всеки друг толкова много, че не обръщаше внимание на себе си и своите нужди.
- Клаус! - промълви накрая, гледайки стъписано към него. Какво съвпадение а!? И макар в момента в главата и' да нахлуваха нечисти помисли как разкъсва поредния минувач на две, как изсмуква всяка капка кръв от него, успя да фокусира за малко към Клаус.
- Можеше да кажеш просто едно "Здрасти Шарлот!" нали знаеш? Нямаше нужда да ми се нахвърляш като, че ли ще ме разкъсаш! - каза и една самодоволна усмивчица плъзна на лицето и', след което се подпря на близкото дърво, като в главата и' единствената мисъл беше кръв и убийства! Беше като пияна, като дрогирана, но не можеше да направи нищо, за да се оправи. Това бяха векове, без човешка кръв и сега, след като преди няколко дни опита отново...това беше като да падне атомна бомба в най - миролюбивата страна. Само едно БУМ и всичко щеше да се изпари...

- Можеше да кажеш просто едно "Здрасти Шарлот!" нали знаеш? Нямаше нужда да ми се нахвърляш като, че ли ще ме разкъсаш! - и една малка самодоволна усмивчица се разля върхо лицето на Шарлот. Веднага щом Клаус видя лицето на Шар от главата му излитна всички мисли за Ритуала и вместо това се настаниха щастливи но болезнени спомени. Как галеше лъскавата и мека коса която ухаеше на ванилия ... Как нейните целувки го задушаваха .. НЕ!! Трябваше да се отърси от тези спомени да ги зарови дълбоко и никога да не се покажат! Не искаше отново мъка да го залее... Не искаше отново да изгуби някой. Не искаше. Загледа се в кафявите очи на Шарлот. В тях още имаше онзи закачлив пламък който го бе накарал да се влюби в нея. Той извърна глава. Всеки път като я погледнеше болезнени спомени изкачаха на повърхността и той губеше самоконтрол. Искаше отново да я прегърне да я целуне но НЕ!!! НЕ МОЖЕШЕ! ТОЙ ОБИЧАШЕ КАТРИН И ЕДИНСТВЕНО КАТРИН! НЯМАШЕ ДА СЕ ПОДДАДЕ ОТНОВО НА ТАЗИ ... ТАЗИ ... КУЧКА! Ярост се надигна в Клаус и замести тъгата искаше да си тръгне от това място. Но Погледът на Шарлот го пронизваше и го караше да остане ...
- Какво правиш тук Шарлот? - попита той с студен и тих глас.

- Същото като теб! Очаквам някой човечец да мина, за да му се нахвърля и да източа всяка капчица кръв от системата му! - отговори най - спокойно на въпроса му. И да знаеше, че той имаше предвид защо е в града, но какво и пречеше да се подкачи малко.
- А ти какво правиш тук? Заменяш ме с жалката ми двойничка!? Колко типично Клаус! - усмихна се мило, но същевременно с цялата наглост, която се бе насъбрала в нея идните дни. Май само това спираше отвратителните мисли за кръв...да се прави на кучка, каквато никога не е била.
- Е какво да не ме взе за скъпата ти Катерина, че ми се нахвърли така?! Ммм бях забравила тази твоя страна...може би мъничко ми липсва. - каза, след което не се стърпя и се разсмя. Започваше да и' харесва да се държи арогантно с другите, доставяше и' някакво извратено удоволствие. Но ако в момента беше с всичкият си, никога не би се държала така. Ако беше нормалната Шарлот, а не обсебената от кръв маниачка в която се бе превърнала преди едва 3 дни, какво ли щеше да направи!? Може би да побегне в обратната посока?! Или може би пак щеше да се заяде, единствено от яд.

- Е какво да не ме взе за скъпата ти Катерина, че ми се нахвърли така?! Ммм бях забравила тази твоя страна...може би мъничко ми липсва. - продума тя. Ох , тези устни .. с такава лекота ги мърдаше този розов гланц ... ПОДЯВОЛИТЕ КАКВО МИСЛЕХ?! Ама така силно го желаех , да я прегърна отново ... да я целуна както и преди но обичах Катрин. Обичах Катрин. Обичах Катрин... Но дали наистина бе така?!? " Естествено " отоговорих си сам на върпоса. Но не разбирах едно нещо , Шарлот преди беше толкова мила , добра , ценеше човешкия живот а сега се бе променила! Дали и тя да има още чуства към мен? Не .. сигорно го правеше по егоистични цели .. Хайде да спра да мисля за това! Ритуалът.. Да точно може би тя знаеше къде е лунния камък. Ако съдех по нейната самоувереност или беше пияна или открила нещо. Нещо ВАЖНО. Отново погледнах очите и' . Нещо започна да ме гъделичка по зъбите. Щях секи момент да изгубя контрол ако не почнех пак да се държа на себе си ... Затворих за миг очи и после се овладях. Погледнах вампирката в очите без грам емоция ...
- ИСКАМ ВЕДНАГА ДА МИ ОТГОВОРИШ! ЗАЩО СЕ ВЪРНА В МИСТИК ФОЛС?! - изкрещях и птиците се разлетяа. Луната всеедно потъмня и изчезна зад дърветата. Останахме само двамата с Шарлот.

- ИСКАМ ВЕДНАГА ДА МИ ОТГОВОРИШ! ЗАЩО СЕ ВЪРНА В МИСТИК ФОЛС!? - Виковете на Никлаус не накараха Шар дори и да потрепне. Идеше и' да му се изсмее в лицето. Що за самовлюбен идиот!? Мислеше си, че се е върнала заради него!? Точно заради НЕГО!? Пхах...в някой друг живот.
- Защо съм се върнала!? За всеки случай не заради теб и определено не съм се връщала! Ооо не знам как, но някой бе забил кама в сърцето ми, след което повече от век ме е мъкнал в някакъв ковчег!? Да ти е познато!? Хмм...може би! И кое е най - странното!? А да, някакъв тъп вампир извади камата от сърцето ми и ме пусна, очуден че приличам на Катерина и Елена. Да съживиха ме в Мистик Фолс, не съм се връщала заради нещо или по - точно някой определен! - каза тя иронично и на един дъх. Искаше да му стане ясно, че не е тук заради него! Е в началото докато още мислеше трезво, може би изпитваше все още някакви чувства, но след като изключи своята човечност, всичко се промени. Тя спря да изпитва каквато и да е емоция. Ярост, тъга, любов, радост, мъка, носталгия, завист, самоувереност, яд, щастие...нищо...бе лиешена от всякакви емоции. Бе като парцалена кукла подхвърлена в прашния ъгъл на стаята.
- Стига Клаус, излагаш се! Но едно ми е чудно...Катрин във всички отношения ли е като мен, успяла ли е да ме замени изцяло или е успяла само по външност!? Много ми е интересно! - каза със самодоволна усмивка, след което се свлече надолу до седнало положение. Сякаш нещо от вътре я пронизваше с нажежено желязо. Жаждата отново се надигаше в нея...

- Стига Клаус, излагаш се! Но едно ми е чудно...Катрин във всички отношения ли е като мен, успяла ли е да ме замени изцяло или е успяла само по външност!? Много ми е интересно! - каза тя със самодоволна усмивка, след което се свлече надолу до седнало положение. Да я замена ли? Пхах ... не мога да повярвам че преди малко още изпитвах нещо към тази вампирка.И да замених я. И вече хич не ми дрме с който си иска да бъде с брат ми ако ще ... Да върви подяволите! Оу не! Тя вече е там щом изключи своята човечност! Всички вампири са еднакви. Изключват своята човечност и стават истински задници. А пък тази вече и ми се прави на голямата работа ...
- М .. дали е като теб, не! Тя е с твоята външност но как да го кажа ... по интересна от теб! - казах аз с чаровна усмивк на лицето. И двамата я можем тази игра. - А щом се отнася до Елена , случайно да знаеш къде е моята двойничка? Мхм понеже си много информирана за града сигорно знаеш къде е ...
Започнах да обикалям около нея с тъжно изражение върхо лицето.
- Тъц тъц тъц , жалко защото ако знаеш и не ми кажеш ще последва едно много забавно вампирско погребение. Дано ме разбра защото аз много държа на теб!Мхм ... не бих искала да видя своята " Любима " отново в ковчега ...

Шарлот буквално му се изсмя по най - наглия възможен начин. О не само се изсмя, вътрешно преливаше от смях.
- Никлаус! Кой се опитваш да заблудиш мен или себе си? По - интересна!? Нда... с какво, че е страхливка...може би! Та не помниш ли, че точно тя ти трябваше преди за развалянето на проклятието?! Но какво...избяга! А ти уби родителите и'... Всъщност чудно ми е как те обича, как е възможно да се е влюбила в чудовище като теб! Но няма да се учудя ако си и въздействал, да те обича, но тя никога няма да ме замени Никлаус, трябва да си наясно с това! - намигна му вампирката след което стана и го доближи!
- Не си ли спомняш... старите времена! Защо трябваше всичко да се промени така!? - каза с престорена тъга. Но естествено беше добра актриса и никой не можеше да разбере, че това което в момента правеше беше чисто и просто от скука.
- А колкото до "погребението" не си мисли, че ще го направиш отново! И двамата знаем, че не си способен! А и не забравяй, че древната вещица ме направи по - силна от вас и направи така, че да мога да въздействам и на древните. Явно не е имала голяма вяра на отрочетата си! - повдигна рамене леко, а след това дяволита усмивчица се появи на миловидното и' личице.

- А колкото до "погребението" не си мисли, че ще го направиш отново! И двамата знаем, че не си способен! А и не забравяй, че древната вещица ме направи по - силна от вас и направи така, че да мога да въздействам и на древните. Явно не е имала голяма вяра на отрочетата си! - повдигна рамене леко, а след това дяволита усмивчица се появи на миловидното и' личице. Майко как тази кучка ме влудяваше! Щеше да си изпати един ден а до тогава имах удоволствието само да и' пречинявам болка. Как смееше тази глупачка да обиждад Катрин? Ярост започна да се надига в мен. С вампирската си скорост я хванах за гушата и я подпрях на едно дърво. Шарлот започна да рита но не успя да се измъкне от хватката ми.
- Виж какво Шарлот! Не ми се пречкай в плановете и ми кажи къде е двойничката или ще стане доста лошо! - вече с ярост казах аз и извадих един дървен кол от джоба ми. Винеги знаех че ще ми потрябва един или два и винеги държах в раницата или джоба си. Засилих ръката си и дървения кол проби точно стомаха на Шарлот малко под сърцето. Усмихнах се самодоволно при вида на лицето и' - Разбра ли скъпа? Доближих се до нея и я целунах по челото.
П.С. Сори че е малко

Шар извъртя очи и погледна Клаус тъпо. От къде да знаеше къде е "златната" и' двойничка!? В момента най - малко мислеше за Еленка и определено не и' беше до "Търсенето на Немо" в момента. Имаше много по - важни неща на главата си.
- Никлаус ти си изключително глупав! Не ти се меся в плановете, нямам и намерение да го правя, макар че мога с лека ръка да ги проваля ако искам! - каза със самодоволна усмивчица, след което Клаус я хвана за гърлото и я притисна в едно дърво, след това измъкна от някъде дървен кол и го заби точно под сърцето и'. Лицето и' придоби изненадана и в същото време измъчена физиономия, а при този и' вид Никлаус се усмихна самодоволно. Колът не можеше да и' направи нищо, тъй като беше първородна. И все пак...болката...беше брутална, разкъсваща, пареща, едновременно с това ужасяваща, особено като не бе привикнала.
Ръката и' за част от секундата се оказа точно под кола. Шар изрита Клаус, след това го избута от себе си с другата ръка и извади кола, като го захвърли надалеч. Ярост, примесена с някакво друго странно топло чувство се изписаха на лицето и'. Значи това беше нужно!? Един кол, за да може да почувства отново каквато и да е емоция. Един кол за да се появи отново човечността и'.
Момичето се строполи на земата, до седнало положение, след което облегна главата си на твърдата кора на дървото зад нея.
- При други случаи Клаус бих те разкъсала, но този път...съм ти благодарна! - каза с треперещ глас заради болката в околността на сърцето си и извърна погледа си, към земята. Звучеше като някаква мазохистка, но не беше. Просто бе вампир, държащ на човещината в себе си.

- При други случаи Клаус бих те разкъсала, но този път...съм ти благодарна! - каза Шарлот с треперещ глас. Сериозно ли му благодареше че той я е промушил с кол? Явно наистина държеше на малката си човещина останала в нея. Клаус закачливо се огледа всеедно търси някой обърна се и се ухили като на лицето му се появи закачлива усмивка.
- Ох извинявай на мен ли ми говореше? - след тези думи седна на земята до нея и погледна в очите и'. - Виж и аз при други обстоятелства бих те разкъсала обаче понеже съм в добро настроение ще те пусна само с кола. Но да знаеш че друг път ще те смажа ако пак ми заговориш по този начин Шарлот Петрова.
Наведе се колкото да погледне в очите и' и там с изненада видя чуства. Болка? Гняв? Любов? Не можеше да определи вече ... Колко жалко. Много му се искаше да остане и да си " поиграе " с вампирката но бе време за вечеря.
- Разбра ли? Е дано си ... Чао м .. Любима? - засмя се и изчезна в мракът като остави Шарлот на земята без никой до нея. След изчезването му вятърът отново задуха а луната плахо се показа.