Скрития плаж

Заглавие: Re: Скрития плаж Пон Дек 26, 2011 6:28 pm

Навън слънцето огряваше алеите на града,а аз си седях в къщи и скучаех пред телевизора.Времето беше прекрасно,но аз твърдо бях решила да не излизам,защото всеки път срещах някой човек,който или свършваше като храна,или просто ме ядосваше и пак умираше.Не исках да бъда толкова зла,но хора бяха прекалено досадни,за да ги щадя.
Един глас в главата ми ми каза,че трябва да изляза и да отида на хубавия и спокоен скрит плаж.Реших да го послушам.Облякох се по този начин и без да ми пука дали ще вляза да плувам с дрехите,или изобщо няма да плувам,аз излязох.
Скоро бях стигнала до главния плаж.Замислих се дали да остана,но ми се видя прекалено претъпкано и си продължих по пътя.Ходех по едни скали,под които шумеше приятно кристално чистата вода на морето.Когато стъпих отново на пясък,това беше при скрития плаж.Отидох до водата,клекнах и с ръката си леко я докоснах.Косата ми се вееше назад от приятния вятър,а аз самата се наслаждавах на спокойствието,което ме бе обгърнало.

Заглавие: Re: Скрития плаж Пон Дек 26, 2011 7:10 pm

Събудих се от приятният сън. Бях леко гладен. Отдавна не бях спазвал вампирската диета толкова дълго. Силите се появяваха от недоловим източник. Запъти се към скрития плаж, а преди това се облече с шорти и бяла карирана риза. Е, разкопчана риза. Той не искаше да скрива красивите си плочки на корема.
Така...той очакваше времето да е хубаво и да има много играчки..амм..имах предвид жертви с които да си играе.
Той вървеше по плажа замислен, загледан в морето докато бризът развява ризата му насам-натам. Момичетата му подсвиркваха, но той не им обръщаше внимание. Мислеше си само, че те са просто едни кифли. Досега никога не се бе влюбвал. През целия си живот, а той е доста дълъг, Сайръс използваше всички наивни хора, които са влюбени в него. Винаги е търсел и ще продължава да търси ЕДИНСТВЕНАТА.
Сай се приближи до водата. До него..съвсем близо до него имаше момиче с красиви руси коси.
- Здравей! - Добави той усмивка към изречението.

Заглавие: Re: Скрития плаж Пон Дек 26, 2011 9:29 pm

Ръката ми галеше леко хладната вода,а погледът ми се бе взрял в синьото море.Никога не се бях чувствала толкова спокойна и радостна,че няма никой,който да ми досажда.Точно в този момент чух мъжки глас да ме поздравява.Обърнах се леко към него и се усмихнах лъчезарно.
-Здрасти!
Казах му и се изправих,защото ми стана странно да го гледам отдолу.Така имах чувството,че той е някакъв гигант,а аз малко и невинно човече.Щом се изправих наведох главата си надолу,може би защото ми бе неудобно да го гледам в очите.Но защо го правех?Явно нещо се бях побъркала!Та аз съм най-отворения човек,който някой може да познава..Защо се притеснявам от факта,че пред мен седи готино момче?
-Ъм..Аз съм Кери!
Вдигнах главата си и наруших това неловко мълчание.Не очаквах той да ми отговори,защото се бях държала глупаво.Може би той като всички други момчета предпочита момичетата да бъдат отворени за него..Но не,този път бях решила да бъда каквато наистина съм,а не безчувствения вампир,който повечето хора познават.

Заглавие: Re: Скрития плаж Вто Дек 27, 2011 7:26 am

Момичето, ми отвърна със същия жест. Когато тя ме погледна, видях лицето и'. Бяло, красиво и нежно лице. Толкова изящно, че на Сай му се прииска да забие зъбките си в нежното вратле на момичето.
Сай искаше да каже нещо преди да го прекъснат. Момичето спомена името си. В погледа и' Сайръс улови неувереност. Вероятно тя си мислеше, че Сай нямаше да каже нищо след нарушеното мълчание. Но не, Сайръс не бе от момчетата, които се отегчаваха от неловки несдържани фрази.
- Аз съм Сай..Сайръс! - Момчето се усмихна лъчезарно. Джентълменски подаде ръка на Кери и и' каза. - Искаш ли да поплуваме? Не мисля, че си от момичетата, които се боят от водата. Според мен това е прекалено! - Неловко Сай се изпусна. Сега той бе неуверен. Това бе най-голямата глупост, която някога Сайръс бе казвал на момиче.
Ставаше все по-топло. Слънцето блестеше в небето. По-ярко от най-ярката звезда. Бризът..макар и топъл успокояваше донякъде Сай. Водата бе топла.

Заглавие: Re: Скрития плаж Вто Дек 27, 2011 12:44 pm

Е,явно съм грешала за това момче.Той беше доста мил и имаше красиви очи,които гледаха хладно,а на лицето му грееше усмивка.За сега това момче нямаше да бъде храната ми,защото ми беше приятно в неговата компания.Сай ми предложи да поплуваме.Реших,че това няма да е лоша идея,защото започна да става все по-топло и по-топло.
-Добре..Да плуваме!
Не можех да вляза с дрехите си във водата затова съблякох ризата си,събух си късите дънкови панталонки и обувките.Вече бях готова.Обърнах погледът си към момчето и му се усмихна.Протегнах ръката си напред и с пръст му казах да идва.
-Хайде,че ще се изпечем на това слънце!
Подканих го и тръгнах тичешком към водата.Докато тичах през нея капките вода летяха отстрани на мен и падаха нежно в морето.Когато слънцето ги огрееше,те заприличваха на малки кристали,които чакат да ги закичиш на ушите си или на врата.Изведнъж се спънах в някаква издутина от пясък и паднах във водата.Косата ми се намокри,а кожата ми леко настръхна.След това падане,аз се обърнах и седнах на пясъка,като се вгледах в момчето,което беше зад мен.Имаше нещо странно в него,което ме правеше любопитна и час по-скоро исках да разбера какво е то.

Заглавие: Re: Скрития плаж Вто Дек 27, 2011 4:55 pm

Кери се съгласи да поплува, а после се съблече. На Сай не му пукаше особено за дрехите. Бе твърдо решен да плува с дрехи. Сайръс гледаше в морето хората, които ставаха за храна, но не искаше да разваля впечатлението, което вече бе създал на Кери.
Момичето спомена нещо, но вампирът бе потънал в мислите си и не я чу добре. Кери се втурна във водата прекалено бързо. Имаше нещо гнило, но Сай не подозираше нищо. Днес искаше просто да се забавлява и той бе открил забавната и открита Кери. Той се втурна след девойката. Тя падна. Естествено няма да се нарани, помисли си Сайръс. Момичето се настани върху пясъка. Сай с жестикулиране и каза, че отива навътре в морето. Тя кимна. Сайръс навлезе доста навътре. Реши да зарадва момичето. Гмурна се. Отвори очите си под водата макар и солта да ги дразнеше. Той взе най-красивата мида, която бе виждал някога.
След малко Сай бе седнал до Кери. Подаде и мидата и също поднесе комплимент към подаръка. Мрачните тайни и на двамата скоро щяха да излязат наяве. Сайръс се заинтересува и я попита доста забързано и очакваше отговор.
- Мирисът ти ми е доста познат. Да не би тази твоя крехка душа да е вампир?

Заглавие: Re: Скрития плаж Вто Дек 27, 2011 7:41 pm

Седях на мокрия пясък,а водата се блъскаше леко в гърба ми.Сай мина покрай мен и заплува навътре.След малко се върна и ми подаде една много красива мида.Този негов жест ме изненада,но думите,които произнесе заедно с него направо ме шокираха.Откъде можеше да знае,че съм вампир?Боже,дано да не беше от тези,дето ни избиват!
-Ммм..странно,но да.Такава съм!Защо питаш?Да не би и ти да си вампир?
Реших да се уверя,че не е човешко същество,което иска да ме убие.Макар че независимо дали беше вампир,или не той пак можеше да ме иска мъртва.Странното беше,че го чувствах близък и ако ме нападнеше,трудно щях да го убия.
-Изглеждаш ми много мил,за да бъдеш такова зло и кръвожадно същество.
Казах мисълта си на глас и се надявах тези думи да не го обидят някак си.Сега вече беше ясно,че и двамата бяхме вампири.Дано отношението ни един към друг да останеше същото,каквото беше и в началото.Тайно подозирах,че и той има доста по-различен характер от този,който показва в момента.От една страна доста си приличахме,но от друга,сме съвсем различни.
-Е,какво ще правим?
Попитах го и се усмихнах леко.Ръката ми леко удари водата и капчиците,които се образуваха се разпиляха на всички страни.Обаче всички отиваха на едно място след това-отново в морето.Започнах да гледам слънцето замечтано и без да се усетя,разбрах че гледам и Сай.Това беше най-странното нещо случвало ми се досега.

Заглавие: Re: Скрития плаж Сря Дек 28, 2011 9:22 am

Кери ме попита, какво ще правим. След това ми се усмихна. Забелязах как тя гледа нещо, но в същия момент, тя гледаше и мен. Стана леко неловко. Разбрахме че и двамата сме вампири. Но за момент ,мисля че тя си помисли, че аз съм от онези типове, които убиват вампири.
- Ами..аз мисля да отида на онези скали, а после да си отида вкъщи.
Казах със замислен тон. Кери сякаш бе съгласна, но проблемът бе, че много исках да проникна в мислите и', но не можех, защото с това действие ще ми се прииска да и източа кръвта и'.
За момент Кери ми се видя като едно момиче, което... Нее, не може да е тя. Пък и тя бе човек. Но както и да е. Тук бе Кери. Неповторимата, забавната и отворената вампирка. Но приликата с момичето бе неповторима.
За миг той погледна към скалите. Не бяха далеч, помисли си Сай. Но от друга страна трябваше да се стигне до тях с плуване. Теренът там бе непознат за момчето. Не се знаеше изобщо дали има и подводни опасни скали.
- Кери, можеш ли да плуваш и съгласна ли си за скалите? - Попита Сай с неустоим чар. Сигурно затова всяко момиче му се прекланяше. Меко казано! Но сега той чакаше отговор, надявайки се да не е обидил Кери с нещо.

Заглавие: Re: Скрития плаж Сря Дек 28, 2011 7:23 pm

Странно ми беше да седя така безучастно с едно момче.Защо се държаш по този скромен начин,като попринцип бях едно много отпуснато и лудо момиче.Не бе заради това,че и той е вампир,ами нещо друго ме смущаваше.
-Естествено,че мога да плувам!!
Погледнах го нацупено,но после бързо се разсмях и се изправих.Започнах да ритам водата и да подскачам в кръг.Изведнъж се сетих,че трябваше да отговоря на още един негов въпрос.
-Да,да тръгваме към скалите..
Не довърших мисълта си.Още преди Сай да се усети,аз вече се бях гмурнала и плувах в прекрасно чистата вода на морето.Чувствах се като русалка,макар и да беше глупаво.Когато се обърнех и плувах под водата по гръб,поглеждах вълничките,които отразяваха слънчевите лъчи и образуваха една много красива обстановка.Съвсем забравих за присъствието на Сай.Подадох си главата извън водата и го видях,че е малко по-напред от мен.Заплувах малко по-бързо и го настигнах.Вече бяхме стигнали до скалите.
-Не ти ли изглежда малко зловещо?
Попитах с някакъв тихичък глас,даже не знаех дали изобщо ме е чул.Приближих се до едната скала и в този момент една вълна ме удари и аз се блъснах силно в големия и твърд камък.Усетих как бавно потъвам надолу,а вода не спираше да се блъска в тази скала.

» Плаж
» Скалистия плаж