Заведението в хотела

Бях нов в града и като такъв не бързах да си търся жилище. Може би по-нататък... или никога. Зависеше изцяло от града. Дали щеше да има нещо интересно в него и доколко би могло да бъде привлекателно за мен?!? Нещата бързо ме отегчаваха и изгубва смисъла си в тях. Това беше и една от причините на постоянното ми местене. От град на град, от държава на държава. Изкушавал съм се да опитам живота на остров и в топло, и в студено време. Интересно, определено, въпреки че не толкова забавно, колкото изглеждаше в съзнанието ми преди да тръгнем.
Този град намерих съвсем случайно докато се разхождах с колата. И тъй иначе бях решил да се местя, така че нищо не ми пречеше да отбия и да проверя мястото. И засега установявам, че ми харесва. Време, местоположение, цялостен изглед. Въпреки че не успях вчера да опитам от нощния живот на града. Затова сега реших да изпробвам късмета си в бара на хотела. Кой знаеше?!? Ако нямаше никой интересен щях поне да се нахраня.
Харесах си място на бара и поръчах някаква напитка на бармана, докато се оглеждах наоколо.

По принцип съм доста непостоянна и точно за това винаги живея в хотели.. за годините си доста съм се местила, обиколила съм света и никъде нищо не ме е задържало... навсякъде е скука и пак скука.. тук живея вече повече от година, може би заради това, че тук намерих много хора като мен...или не точно хора... намерих си приятели... макар и не в пълното значение на думата... пък и "училището"..,. все пак ходя на училище... е за годините си не би трябвало, но .... Други места, на които се бях задържала по-дълго са Ню Йорк- хубав град, но омръзва доста бързо, Лас Вегас- ооо, обожавам го..но все пак също бързо ми омръзна и... и, май са това...
След като снощи бях на бар .. днес нищо не ми се правеше... до 3 часа след обяд стоях в хотелската стая и скучаех.. е също така похапнах малко, но.. Отегчена от пространството(май трябваше да сменя хотела вече) реших да сляза в бара, където не очаквах да има нещо интересно, но ми се пиеше нещо... и това определено не беше кръв...
Когато влязох в бара седнах на обичайното място и си поръчах кола- още беше рано за алкохол... но по интересното беше, че видях едно момче, явно беше ново, но го бях виждала преди, беше сладък и някак необикновен, така че реших да отида при него и малко да му по досаждам ... приближих се и казах:
- Хей, познаваме ли се? Май не съм те виждала преди...

След малко бармана остави пред мен малка чашка с някаква интересна течност вътре. Щях да го попитам какво е това, но той само кимна окуражаващо към мен и добави "Помага." е, може и да помага, но за какво?!? Може би ме бе припознал в някое от снощните момчета. Мястото беше тъмно - типично за подобен тип изпълнения, които на сутринта се нуждаят от повече помощ. И все пак реших да го изпия. Какъв би могъл да е ефекта, все пак?!?
След малко до мен дойде момиче с кестенява коса, което също изглежда ме бе помислила за някого. Огледах я няколко пъти, за да съм сигурен - не, не я бях виждал. Ако бях, щях да запомня. А и ми изглеждаше... не знам точно как, но със сигурност - не човек.
- Съмнявам се да е така. - усмихнах се мило на момичето и й направих знак да се премести на стола до мен. - Седни, ако искаш. Свободно е.
Погледнах към напитката със странен цвят и повдигнах чашата си нагоре. Можех ли да вярвам на бармана? Това му беше работата все пак...
- Наздраве! - вдигнах чашата си нагоре, като после я придвижих бързо към устата си.

Момчето ми каза, че се съмнява да е така и ми каза да седна до него и в този момент щеше да пие от една чаша... но правеше голяма, голяма грешка... за радост бързо му казах:
- Не! Не пий, обичайният трик на полицаите в града, за да проверят кой е нормален и кой не..слагат върбинка в питиетата на новите ... да не мислиш, че не разбрах какъв си... е вярено отне ми малко време, обаче щом се доближих всичко ми стана ясно... е разказвай.. какво те доведе тук?
(сори за краткото РП)

А си мислех, че аз знам всичко. Върбинка или не, едва ли щеше да подейства както искаше полицая. Въпреки че със сигурност щеше да е забавно. Всичките писъци, техни, разбира се, щяха да огласят залата. Това беше едно от малкото неща, които ме забавляваха тези дни.
- Е, значи не съм единственият вампир в града. Колко утешаващо! - засмях се, като взех чашата в ръката си. Огледах се наоколо... търсех нещо, в което да изсипя върбинката. О, да ето! Имаше някакво цвете наблизо. То една ли би възразило. Изсипах съдържанието на чашата си в саксията и я върнах обратно на плота. - Не искаме да създаваме подозрения, нали?
Сега изглеждаше напълно пресушена. На барманът щеше да му се наложи да повярва в моята "човечност" и да остави тези трикове. Поне засега...
- Как е името ти? - обърнах се към момичето.

Това, че разбра, че той не е единственият вампир в града го утеши, за да изглежда сякаш е изпил всичко в чашата отиде и изсипа всичко в една саксия, така нямаше да създава подозрения на никой..след това ме попита как ми е името.. Аз го погледнах и реших малко по малко да му обясня как стоят нещата тук.. казах му:
- Спокойно, изобщо не си единствения вампир тук, в този град е препълнено с вампири и върколаци... и за каквото още се сещаш, така че трябва да си нащрек... и преди да пиеш нещо по-добре го помириши, в 50 процента от баровете и дискотеките тук слагат върбинка, за да не нападаме никой... какво по-добро място от някоя дискотека за ядене... тълпа от пияни хора, никой не знае къде се намира, но наистина е ужасно, когато попаднеш на върбинка.. а иначе името ми е Катерина, за приятелите просто Кат..
- А впрочем и аз искам да ти задам няколко въпроса..
- Как се казваш?
- На колко години си?(истинските ти години)
- Какво търсиш в града, заради какво или кой си тук?