Първи ден в новото училище, а аз се лутах объркана без да имам представа на къде отивам. Трябваше да намеря стаята в която щеше да се проведе следващия ми час, но в цялата тази какафония ми беше малко трудно. Вървях из клориде, съвсем заплесната, когато без да изкам се бутнах в някого. Учебниците на момичето бяха паднали, йо преди да успея да и помогна тя вече ги беше събрала и се беше изправила.
- Няма нужда да се извиняваш, аз бях виновна.- беше си така никога не гледам къде ходя.- Аз съм Стейси. Приятно ми е.
ПОех ръката на момиччето и се усмихнах. Изглеждаше свястно момиче, но кой може да знае понякога първите впечатления лъжат и то много лошо. Погледнах отново към нея и допълних:
- Нормално е да не си ме виждала, наскоро се преместих и не познавам почти никой.