Градината с фонтана

Още се ориентирах в града, след скорошното си преместване, но вече имах любими места. Това определно беше едно от тях. самият фонтан и стичаща се от него вода успокояваха човек. Не познавах много хора тук, което ме караше да се чувствам като пришалец. Хората трудно приемаха новите лица. Разбира се беше нормално. Кой обича някой непознат да му навлиза в живота. Всички дъдржим на тези, ккоито познаваме и обичаме от прееди. Въпреки че понекога дори и с тях правим грешки. Доверието е странно нещо и много трудно се получава. Затова ако успееш да накараш един човек да ти се довери по-добре не го предавай, защото ще развалиш всичко.Седнах на една пейка и се загледах към водата пред мен. Наоколо минаваха хора, но никой дори не забелязваше, че има човек седящ на пейката.

Беше един нормален ден.. сутринта бях излязла да "закуся" а след това реших да се разходя... да отида на едно от тези места, които ме карат да си върна човечността .. тези, които ме карат да се чувствам по същия начин както преди.. макар и да беше отдавна помня чувството, което те изпълва вътрешно с надежда и любов... отидох в градината с фонтана, едно от любимите ми места в града, там както винаги имаше много хора, които бяха забързани и никой не забелязваше никого, видях едно момиче, едно объркано момиче, което вървеше несигурно, сякаш не познаваше града, седна на една пейка и започна да оглежда всичко около нея.., изглеждаше като едно обикновено момиче... явно наистина не беше от тук..явно нямаше никой нея, затова реших да седна на пейката до нея, а след това и да я заговоря:
- Здравей, явно си нова или чувството, че си доста объркана и несигурна ме е излъгало.. от къде идваш?
П.С - Сори за краткото РП и за изпуснатите запетайки..

– Здравей.- казах не сигурно и се усмихнах.- Да съвсем скоро пристигнах от Лос Анджелис и се чувствам много странно.
Не можех да повярвам, че това момиче ме заговори.Честно казано от както съм тук имам чувството, че съм невидима. Всеки си има своя живот, своето ежедневие, своите приятели и никой не приемаше натрапници. Само че това момиче напълно ми доказа, че не можем да гледаме на всички хора като едно цяло. Имаше и различни. Такива които забелязваха овостите. Такива които ги приемат, а не бягат.
Замислих се колко съм не културна, защото забравих да се представя. Чувството на срам в мен се засили и бузите ми сигурно почервеняха. Не беше възможно да съм толкова глупава. Кой знае какво ще си помисли сега момичето за мен?
- Съжелявам не се представих. Аз съм Стейси.- казах и подадох ръката си.

Момичето ми отговори, че скоро е пристигнала от Лос Анджелис, след това явно се притесни... изчерви се.. каза че се казва Стейси.. не знам дали в ЛА е срещала свръхестесвени същества, но тук определено щеше да сртещне... може би трябваше да направя нещо, за да я предпазя... не знам защо, но това момиче ми беше симпатично... но как щях да я предпазя.. най-лесния начин беше да я превърна, но не веднага си избих тази мисъл от главата... тя дори не знам за какво става на въпрос... сега града е пълен с вампири, върколаци ... и много други същества... явно трябваше да и покажа града като за начало казах и:
- Е, искаш ли да се поразходим в парка малко?

Когато чух думите и бях шокирана. Тя наистина ли щеше да се разходи с мен. Щеше да отдели времето си за новото и объркано момиче. Бях сигурна че има много по-интересни неща за вършене, отколкото да разхожда объканото ново момиче, но наистина щшх да се радвам на компанията й. Изглеждаше наитина приятна и мила, а пък и беше доста по-различна от останалитехора. Тук всички изглеждаха много странни, сякаш имаше нещо което аз не можех да видя. В нечии очи имаше страх, в други презрение, в трети глад. Беше неразбираемо за мен. Може би това момиче щеше да ми помогне да разбера какво се случва тук.
- Ти сериозно ли?- казах и се усмихна. - С най-голямо удоволствие, но наистина ли искаш да разходиш новото момиче?
Още веднъж се замислих, че е някак странно. Попринцип се вписвах много трудно, но сега това момиче променя представите ми. Тя беше като моето спасение. Светлина сред тъмнината. Хубаво е да се запознаеш с някой и той да е толкова мил и любезен.
- Може ли да те попитам нещо?- не изчаках да ми отговори.- В този град се случва нещо нали? Всички гледат много странно, все едно крият нещо?- казах последното изречение много въпросително.

В началото Стейси изобщо не повярва, че искам да се разходя с нея... и как може, в този град хората не са гостоприемни... им защо... заради градските легенди.. Явно наистина се беше усъмнила в нещо, защото ме попита какво се случва в този град... трябваше да и кажа.. естествено не всичко, само от части...
- Амиии...Просто не приемат толкова лесно новите хора... видели са че си странна... По принцип нищо особенно не се случва горе долу това е спокойно градче... на пръв поглед... ами доста често изчезват хора и после ги намират убити.. а хората вярват на зловещите градски легенди..
След като казах това момичето в началото се учуди, а след това каза:
- А те са? Какви са тези градски легенди, че хората гледат и се държат така... в очите им виждам страх..
- Хората разказват, че преди много време тук е имало свръхестесвени същества- вампири, вещици и върколаци, а вампирите и върколаците водели война по между си и една вещица направила някакво силно заклинание, за да ги спре, за да не унищожат града.../естествено трябваше да и разкажа грешната версия.. всички в града знаят нея.. не можех да и кажа всичко наведнъж.../

Не звучеше никак добре изчезнали хора, а след това намирани убити. Значи зад привидно спокойното градче се криеше опасна същност. Страх проникна в мен и честно казано не се учудвам. Знаех си аз че трябваше хубаво да проуча мястото преди да се преместя. От всичките места по света аз отново като магнит се бях залепила за неприятностите. Да си имам и късмета. Въпреки всичко любопитството в мен също се беше събудило. Тя спомена нещо за леганди. Това грабна цялото внимание. От малко обичах всякакви легенди и такива неща. Естествено не вярвах на такива измислици, но пък историите си ги биваше.
- А те са? Какви са тези градски легенди, че хората гледат и се държат така... в очите им виждам страх..
Любопитството в мен надделя и попитах за какво всъщност става въпрос. Историята си я биваше, точно както си и мислех. Имаше вещици, вампири, върколаци пълни измислици, ако питаха мен. Всички знаеха че не съществут или поне не в реалноста. Да литературата свързана с такива същества беше доста и наистина интересно, но си оставаше ссамо това, литература.
-Искаш да кажеш, че хората тук вярват, че наоколо се разхождат всички тези същества и те са виновниците за случващото се?- попитах я въпросително, но реших да задам и още няколко въпроса преди да и дам шанс да ми отговори.- Нали тази вещица, за която говориш е спряла войната, защо тогава вярват? И това значи ли че хората тук се разховдат със светена вода, дървени колкове и сребърни куршуми в чантите си?
Засмях се на всичко това. Имах чувствто че съм участник в някой добър сценарии за филм със свръхестествени същества.
- Знам че прекалявам с въросите, но ти вярваш ли на тези глупости?

След тези мои думи момичето се успокои, явно не вярваше на нито едно от тези неща.. за моя радост, но също така събудих любопитство в нея.. тя се чудеше защо хората вярват на тези неща... защо ли... преди да и отговоря тя ме изпревари и ме попита дали аз вярвам на тези глупости... помислих си ГЛУПОСТИ?! О боже тези хора са наистина толкова повърхностни... от къде знаят, че са глупости.. всеки си има своите проблеми.. въпреки това, че бях ядосана след тези думи на Стейси не го показвах .. казах и:
- От къде знаеш че са глупости? От скоро си тук, няма как да го знаеш.. може би щом хората вярват в това може би поне част от него е истина... замисли се.. тези същества не искат да се разкриват, затова все още никой не знае за тях... но въпреки това има хора, които знаят, че това е истина..
След тези си мои думи разбрах, че доста и намекнах за някои неща.. дали се беше усетила, че аз не съм нормална.. така и така вече бях показала лошата си страна, реших да продължа:
- Е май това беше за днес, аз трябва да тръгвам.. внимавай с кой говориш и се запознаваш тук...внимавай, дори с тези, които мислиш за приятели.. вече ти казах за легендите.. както и за изчезналите хора... не знаеш какво може да те нападне... в гръб..

Можеше ли наистина всичко това да е истина? Тя говореше така сякаш е убедена. Но как можех да повярвам на неща, които до сега винаги съм взимала за митове. За момент през лицето и премина чувство на гняв, което ме накара да настръхна. Ако наитина всичко това беше истина, каква беше тя, за да го защитава така ревностно. Къде по дяволите бях попаднала? Моят лош късмет наистина нямапше край. Още усмислях чутото и се чудех на това което става. От една страна не исках да повярвам, че всичко това е възможно, но имаше част, оято ми каваше, че може би се заблуждавам.
- Твоята реакция ме кара да мисля, че или наистина обичаш тези... - чудех се как да ги нарека.- .. същества или си част от тях.
Къде ми беше акъла? Защо никога не си затварях устата? Сега вече никога нямаше да ми проговори отново. Като че ли не ме беше чула тя просто ме предупреди да внимавам какво правя, кой се запознавам и говоря и най-вече като чели да се пазя. Почувствах се ужасно.
- Аз наистина съжелявам. Не исках да те убидя.- извиних се аз докато още не си беше тръгнала.