Барселона, преди 2 години.

Беше юли и времето в Барселона беше просто прекрасно, не може да се опише с думи. Кичести дървета протягаха клони високо в небето, слънцето беше направо изгарящо.
А аз отново пътувах от град на град, от държава на държава. Страстта ми да пътувам беше ненаситна, желанието да видиш все повече и повече забележителности и паметници на културата.
Както и да е, в този град рядко валеше, но точно денят, в когото дойдох се изви страхотна буря и не можах да мръдна от хотелската стая, но времето днес бе различно и реших да се поразходя из града. Вървях бавно и оглеждах хората наоколо, докато загледана нанякъде не се блъснах в едно момиче.
- Извинете, госпожице. - усмихнах се извинително, но явно усмивката ми я раздразни. А може би не ме разбираше, тъй като не го казах на испански.

Шарлот просто не можеше да повярва, че е свободна. Макар и за малко, колкото да уреди няколко неща в Барселона. О да, да се освободиш от ковчег в който си лежал повече от стотина години си беше направо повод за банкет. Въобще не беше удобно, онова малко "легълце със сатенени завивки". Мдам Шар до толкова бе свикнала с ковчега си, че го наричаше с какви ли не имена. Е имаше 2 пъти в които бе излязла от него, заради намесата на някой обикновен вампир, който я бе сметнал за някаква си Катрин Пиърс, но камата някак си винаги я намираше.
Влакът на Шар спря и тя слезе от него. О да Барселона! Това място притежаваше неизменна красота. Оставаше само да намери, това за което бе дошла тук.
Тъй като беше дошла без багаж настаняването и' можеше да почака няколко часа, докато изпълни задачата си и всъщност, по скоро мислеше първо да си направи една малка разходка из любимият град. Да види какви промени е претърпял. Шар естествено започна моментално с обстойната си разходка. Вървейки по една тясна улици, на която да си признаем, учудващо имаше доста народ. И естествено някой успя да се сблъска с вампирката.
-Mira por donde caminas! - каза нервно Шар, на човека който я блъсна, в превод значеше "Внимавай къде ходиш!".
- Извинете госпожице. - Някакъв съвсем миловиден женски глас се извини на Шар и чак тогава тя погледна, към този или по скоро тази, която едва не я събори.
- Явно мога свободно да си говоря на...английски. И без това испанският е грозен език. - извъртя очи, след това се усмихна. Но нещо в момичето и' направи впечатление. Погледна я в очите и разбра...
- Не е възможно!? Трябва да се шегуваш с мен!? Хибрид а? - лицето и' доби сериозно изражение, а от вътре вече беше неизменно бясна.

За един кратък момент ми се стори, че съм попаднала на истинска екзалтирана испанка, която може да ме изпепели само с поглед. Но се оказа, че попаднах на вампир. Ех, не знам как точно се случва все да "сблъсквам" със свръхестествени създания. Никога ли няма да се запозная с обикновен човек?!?
- Да, говори си спокойно, иначе няма да те разбирам. - подметнах с усмивка.
Май тази млада госпожица беше доста нервна, но пък не ми се вярва причината да бях аз.
- Спокойно, красавице, не се пали толкова. Не си ли виждала досега хибрид? - попитах и този път не се сдържах да се разсмея.
Явно на някои от нас вечността не им се отразява добре, особено на жените. Мисля, че с времето ставаме по-раздразнителни и докачливи.

Да се пали ли?! Ооо не Шарлот бе напът да избухне! Как Клаус бе посмял да развали тъпото проклятие без дори да се сети той, лично ТОЙ да махне проклетата кама, от нараненото и' сърце. Но в момента, не бе тук за това. Трябваше да се докопа до колието на първородната вещица (майката на Клаус) , а тук в Барселона беше вещицата, която щеше да и' помогне. И все пак реши преди това, малко да си поиграе с невинното хибридче.
- От колко време си хибрид? Кой те превърна?Кога!?!? - попита тя остро след което и' въздейства. Можеше и да е хибрид, но наполовина беше вампир и нямаше как въздействието да не подейства. И макар, че Шарлот знаеше, че Клаус бе единствен по рода си с тази "дарба" нещо я караше да мисли, че не той бе превърнал това момиче, и все пак искаше да знае с точност. Искаше да намери онзи самохвалко, който превръща върколаците в нещо повече и да му изтръгне сърцето. Сега с хибриди, наоколо щеше да и' е толкова по - трудно да направи това което толкова години се канеше да направи. И естествено за целта и' трябваше проклетата огърлица, но нея по - късно щеше да я търси, сега искаше да разбере, кой по дяволите бе създал този хибрид и защо все още не беше мъртъв!

- Спокойно, Барби, ще си докараш инфаркт. - подметнах с най-широката възможна усмивка.
Все още не разбирам какво толкова може да ядоса един вампир?!? Освен това имаше доста ясни мисли и цели, които обмисляше усърдно. Но нямаше да се отърва лесно или поне така изглеждаше... щях да премина нещо като кръстосан разпит.
О, дори се опитваше да й въздейства и до някаква степен успя. Само на една малка част от съзнанието ми.
- Превърнаха ме преди повече от двайсет години, но не помня създателя си. Някакъв заблуден вампир, явно. - отвърнах с усмивка, въпреки че това можеше да накара тонът на събеседничката й да се изостри още повече. Вълчата ми част не се владееше от въздействието й, така че можех да върна контрола над ума си лесно, но ми беше интересно докъде може да стигне манипулацията й.
- Искаш ли да знаеш още нещо?