Старата църква

Заглавие: Старата църква Вто Дек 06, 2011 4:21 pm

Бях уплашена от нещо, но от какво? Както и да е. Запътих се към старата и разрушена църква. Трябваше да разреша проблема си, иначе рискувах никога повече да не правя магия! Нямаше да го позволя. Защо ли се запътих точно на това страховито място. Ами просто е. Сънувах кошмар, после се събудих на тревата на същото място, чух стъпки и уплашено си тръгнах. Как разбрах? Ами преди това можех да правя магия, а сега не мога. Случвало ми се е, но тогава бях на 16. Не вярвах, че може да се повтори. Докато се промъквах между дърветата чувах странни звуци. Дочух леки стъпки, но помислих, че са моите. Стигнах до рухналите стени на църквата. Огледах се, а после взех едно листо и се опитах да го повдигна във въздуха с магия. Успях, но не точно. По скоро се расеях от едно момиче, което едвам забелязах. Очевадно е вампир. Само те се движат толкова бързо. Леко и тихо пристъпих от другата страна на стената и видях момичето.
- Здравей аз съм Бони, а ти си вампир..

Заглавие: Re: Старата църква Вто Дек 06, 2011 4:38 pm

Шарлот правеше поредната безсмислена разходка из града. Този път се бе насочила към гората, след като бе огледала всички други кътчета на това местенце. Не след дълго след като бе навлязла в гората, забеляза че не беше сама в обширната гора. А само миг по - късно видя момичето, но тя не я забеляза, за нейно щастие. Обичаше да преследва хората, докато не научи най - малките подробности преди да нападне. И без това умираше от жажда.
Ходеше бавно, спокойно и определено доста тихо. След около 10-тина минути момичето влезе в някаква съборетина, стара изоставена църква очевидно.
- Здравей, аз съм Бони, а ти си вампир... - каза момичето след като зърна Шарлот. Тя се засмя леко, след като се облегна на една каменна колона.
- Ооо ти си била умна. Е видях те...опита се да направиш заклинание. Какво да не си вещица в застой? Пхах... - засмя се тя и отново се обърна към момичето.

П.С.;; Сори, че е кратко ХДДДД

Заглавие: Re: Старата църква Вто Дек 06, 2011 4:49 pm

Друг път определено трябва да съм по - внимателна. Определено вампирката трябва да е жадна, но добрата новина е, че вече можех да правя магия. Е, както и да е. Не съм злопаметна, затова забравих този разговор почти. Видях нещо блестящо на земята. Взех го. Добре го разгледах и определено този, който си го е изгубил ще съжалява. Този медальон бе много ценен. Особено за вампирите. Дори и да не е техен всеки би се опитал да го открадне. С крайчеца на окото си погледнах момичето. Беше подозрителна и доста красива. Изглеждаше шокирана и изненадана. Търсеше нещо. Може би медальонът бе нейн. Първо с магия почти незабележимо нагорещих медальонът, а после я попитах дали е нейн.

П.С. Твоя пост КРАТЪК?! Виж моя!

Заглавие: Re: Старата църква Вто Дек 06, 2011 5:05 pm

Шарлот се сети, че на това място някъде бе медальона на първородната вещица. Поне така бе чувала от нейна приятелка, отново вещица, а този медальон и' трябваше особено много, за да постигне целта за която напоследък постоянно мислеше, но никой не можеше да разбере тайната цел на живота и' ... пхах, все едно и' трябваше някой да разбира.
Вампирката започна да се оглежда, след което направи злобна физиономия, след като вещицата вдигна една висулка от земята. И все пак постъпи както трябва и попита Шарлот дали е неин.
- Да! - отвърна остро тя, след като се приближи бързо. Подаде ръката си, за да може вещицата да го пусне в дланта и' и когато тя го направи Шарлот понести ръката си леко в страни, като го остави да падне. Знаеше, че му бе направила магия, не беше глупачка, а пък и бе първородна вампирка, сетивата и' бяха по изострени от тези на обикновените вампири.
- Слушай какво вещице. Не се опитвай да ми въртиш номера, защото жалките ти мижави магийки няма да ми подействат така както очакваш! - каза като я хвана за гушата и я опря в една от каменните колони. След като разбра, че я е уплашила я пусна и се върна за медальона като го прибра.

Заглавие: Re: Старата църква Вто Дек 06, 2011 5:26 pm

Отначало се уплаших, но това бе само една заплаха. В този момент се досетих колко е важен този медальон. Естествено! Това бе медальонът на първородната вещица. Как можах да съм толкова тъпа! Вампирката обикаляше и гледаше втренчено в нещо. Въртеше се бавно в кръг. Аз отидох към една поляна и точно тогава вампирката хвърли медальона. Но защо? Тогава измислих план. Определено медальона не трябва да попада в ръцете на вампир. Отдалечих се на около 10метра и направих просто заклинание. Така взех медальона. Незнайно как вампирката не се усети. Както и да е. Веднага след това се забързах и се прибрах. На това място сама остана вампирката като си ,мисли че медальона е там.

П.С. Много малък пост! Извинявай!

Глад , Болка , Гняв , Скръб.
Вмомента само за това мислех. Спомнях си как точно тук преди петдесет години бях умряла. Точно на това място бях претисната между двата трупа на приятелките си Дестини и Джинджър. Всяка мисъл за тях бе болезнена. Все-едно някой взимаше нож и започваше бавно бавно да ме сече на малки парченца после да ги продава в Супер Маркета. Мислех и за гаджето си което ме бе убило. Така много го обичах тогава.. Но онова всичкото бе измама. Не знам защо , или кой си бе помислил че съм двойник на тази "Анна" а и дори да бях какво от това коя бе тя. Защо да ми пукаше?!? Защо аз да бях замесена. Сигорно е била само някоя вампирка досущ като мен ... Ако не бе тя и аз нямаше сега да съм обтегната с това проклятие да съм вечно млада ... да не умирам ... да съм вампир. Кръвтта беше толкова изкошаваща но ако знаех че може да умра и да не съм в това положение сега никога нямаше и да близна кръв. Но за жалост го бях направила без да осъзная какво ще стане. Сама бях убила човек и нямаше кой да обвинява. И сега обаче след като го бях направила вече нямах самоконтрол. Изключих своята човечност и се държах като задник. Обаче нещо прекъсна мислите ми. Някакъв клон се прекърши на две. Готова за атака се крих зад църквата. Но когато някакво момиче излезе миризмата му не бе на човек. Бе на ... ХИБРИТ!

София беше новата в града. Нямаше къде да отиде, нямаше какво да прави, защото не познаваше абсолютно никой. Както вече казах беше новата в града. Никой не я познаваше, но интереса се засилваше към нея поне от тези, които я бяха видели да се разхожда безцелно по улиците на градчето. Най - вероятно след около час всички в това малко градче щяха да си говорят за новото момиче и щяха да измислят най - различни клюки, които уж били чули от други, колкото да си намерят някаква работа или да задоволят любопитството си. Естествено нищо от това нямаше да е истина. Който искаше - можеше да вярва. Важното беше, че на Софи не 'и пукаше какво щеше да се говори за нея. Беше на достатъчно години, за да може да не 'и пука от чуждото мнение.
Реши, че ще е най - удачно да се поразходи в гората, тъй като това беше единственото място, където нямаше да има хора и Соф щеше да е поне за малко насаме. Без някой да я гледа или да я обсъжда, измисляйки си най - различни неверни неща, колкото да се покаже, че уж я познава. Имаше три.. не, четири хора, които познаваха София. Това бяха най - добрите 'и приятелки, брат 'и и онова нищожество, което я бе превърнало във вампир, държайки я стотици години при себе си, правейки я негов роб.. Но да не се отдаваме на миналото, защото това щеше да е голяма грешка за всеки, който беше наблизо, ако изобщо имаше такива.
Софи стигна до стара църква, която от пръв поглед си личеше, че беше претърпяла доста неща и сега се рушеше малко по малко. Но друго нещо привлече вниманието на Ес и това беше вампир, който се криеше зад църквата, готова да атакува. Софи само се подсмихна и направи бавна, но сигурна крачка към момичето.
- Не съм дошла да те изям. - каза Софи и се подсмихна, поглеждайки момичето със сините си очи, които не излъчваха друго нещо освен студенина.

Заглавие: Re: Старата църква Пон Дек 26, 2011 6:34 pm

- Не съм дошла да те изям. - каза хибридът и се подсмихна на Анди. Да неби това жалко момиче да се е плашило от нея? Не ... истинският и страх е да не би Клаус да е този Хибрид. Огледа момичето от глава до пети. " Охо някаква богаташка - русокоска " и при тази мисъл се намести и мисълта " Блондинките са тъпи " . Студените сини очи на момичето зашариха около Анди все-едно тя искаше да се промъкне в ума и'. Но в ума на Анди вече имаше една мисъл ... КОЙ Я БЕ ПРЕВЪРНАЛ? И май знаеше и този отговор ... Клаус. Само той имаше тези способности. Но защо да превръща някаква фръцла в хибрид? Мисля че искаше нещо по така ... Интересно? Както винеги казваше той.
- Да ме изядеш ли пхах по скоро аз да те изям скъпа - и се усмихна лукаво - А твоята миризма е доста ъм .. Интересна да видим .. Хибрид? Сигорно познах. - и скръсти ръце на гърдите си - Ами пък твоя създател? Случайно да знаеш кой е? Хм ... Да видим дали и този отговор го знам ... Оу! Може би онзи Клаус който превърна Катрин във вампир .. мхм сигорно е той. Е скъпа ще те питам само веднъж .. Откъде си и кой те превърна в хибрид? Анди се преближи съвсем влизко до нея и усещаше дъха и който миришеше на мента ...

Заглавие: Re: Старата църква Пон Дек 26, 2011 9:05 pm

Брей, малко вампирче, което се мислеше за велика. София не беше срещала такива от доста време и това определено се очертаваше нещо интересно. Само, че Софи доста се изненада, когато момичето позна кой я бе превърнал във вампир. Дори и да можеше да чува мисли Софи никога не бе споменавала в мислите си неговото име. Може би някой прекаляваше с това, което можеха да правят.
- И да искаш не би могла да ме изядеш. - отговори София.
Нека бъдем честни. София беше хибрид, а това малко момиченце беше обикновен вампир, мислещ се а нещо повече от някой друг. Или поне Ес остана с такова впечатление от думите, излизащи от устата на момичето срещу нея. Пък и беше къде - къде по - малка от София. Нека Ес познаеше.. На около сто или двеста години, но не и повече. И имаше още прекалено много неща, с които Ес можеше да надвие девойката до себе си.
- Брей, че ти излезе голяма многознайка, малката. - Софи скръсти ръце пред гърдите си. - Не мислиш ли, че говориш прекалено много за момиче, което не знаеш срещу какво точно седи? Да, хибрид съм, но си нямаш и на представа що за хибрид. И откъде е този интерес за мен? Да не би да се една от поредните клюкарки от града, които нямат търпение да разкажат на другите за новото момиче? Защото ако си не се надявай на никаква информация. А и да не си пак няма да получиш нищо от мен. След като знаеш толкова.. - впи очите си направо в нейните.

» Старата Църква - Мистик Фолс