Night Flight

Беше поредният скучен за мен ден.Нямаше какво да се прави.Градът е малък.Хора,които са ми симпатични не се срещат навсякъде.Скуката ме обвземаше напълно.Исках да се разведря,да потанцувам...може би да срещна нови хора.Реших да отида на дискотека.Облякох се с къса,ама много къса,поличка и с един потник,който свършваше над пъпа ми.Да,знам.Изглеждах като проститутка,но все пак това бяха дрехите,които напипах първо от гардероба.Обух си едни черни токчета на платформа.Изправих си косата и се гримирах съвсем мъничко-с черен молив под очите и с малко гланц.Взех си една малка чантичка,в която набутах пари,телефона си и цигарите.Излязох от къщата и се запътих към колата си.Дори и да се напия ще взема такси на връщане.Качих се в колата ми,която беше мини купър.Запалих я и надух музиката на макс.Така се предвижвах аз.Обичам музиката.Обожавам я.Винаги,където и да отида си нося слушалките.Занесох се до дискотеката.Влязох,а вътре беше препълнено с хора.Повечето си имаха компания,но аз бях самотна.Какво пък?Ще се забавлявам пък може да си намеря някой за компания.Запътих се към бара,за да седна.Едвам се придвижих от танцуващите и подскачащи на силната музика хора.Седнах и хвърлих чантата на бара.Поръчах си мартини.Мм,мартини...най-вкусното нещо на света.До мен седеше момиче.Видимо на моите години с дълга кестенява коса и с кафяви очи.Беше слаба и беше сама-точно като мен.Оглеждах я от глава до пети и реших да я заговоря.
-Здрасти.Аз съм Али,Ал за кратко.Виждам,че и ти си самичка и ако искаш да си правим компания за вечерта.-Казах й аз и отпих глътка от мартинито си.
Запалих си една цигара и отдръпнах леко.Изпуснах голям облак от дим и зачаках момичето да ми отговори.

Шарлот на скоро бе съживена, при това от някакъв непознат вампир. Беше прекарала над 1500 години с камата в сърцето и лежаща неподвижно в някакъв стар, но някак си хубав ковчег. И какво, беше се събудила на някакво странно място, където всички жени се обличаха като проститутки, а мъжете не бяха със същите маниери като преди. Бяха груби и арогантни. И как и' викаха на тази ера!? Ааа да 21-ви век. Мдам не беше опция за Шарлот. Къде бяха отишли красивите дълги, копринени рокли? Къде бяха отишли маниерите, милосърдието, красивите танци (а не тези върху пилоните, от които на Шарлот и' се доповръщаше). И въпреки всичко, колкото и да се стараеше Шар не успя да открие Клаус! Какво, беше оставил ковчега и' насред нищото, защото вече не искаше да има нищо общо с нея!? Колко долно! А можеше просто да я изгори, за да не изпитва същата болка като в момента!
Все пак беше петък вечер и доколкото Шар разбра в петък вечер, хората от 21-век купонясваха. Тя влезе в някакъв магазин за дрехи, насочвайки се право към продавачката.
- Покажи ми някои хубави дрехи, които да сложа за ... хм някой бар! - каза на продавачката, като и' въздейства, а тя като зомбирана облече набързо Шарлот.
- Мерси за подаръка! - усмихна се Шар и излезе с грациозна крачка от магазина, насочвайки се към близкия бар, който за нейно щастие се оказа на съседната улица. Момичето влезе в бара и още от влизането някаква ужасна миризма я лъхна. Беше на цигарен дим и престоял алкохол. Шар се закашля и все пак се насочи към бара, сядайки на един от бар - столовете. Поръча си уиски и се огледа, като се намръщи на обикалящата я обстановка.
-Здрасти.Аз съм Али,Ал за кратко.Виждам,че и ти си самичка и ако искаш да си правим компания за вечерта. - каза едно момиче, настанявайки се до Шарлот.
- Аз съм Шарлот, приятно ми е. Е какво ви води в това долнопробно място Али? - попита Шарлот, като огледа момичето и се подсмихна, при облеклото и'. - Ммм май ми стана ясно! - каза не с лоши намерения и изпи уискито си на екс.

Момичето явно не беше от тук.Подсмихна се на облеклото ми.Какво ли имаше предвид?Не съм проститутка както си мислеше.
-Ами...честно казано това са първите дрехи,които докопах от гардероба си.Приличам на проститутка,но какво да се прави в този град всички са такива...-Казах аз като се захилих.Дръпнах си от омайващата цигара и допих мартинито си.Определено ми беше скучно тук...бях гладна...не бях хапвала кръв от...цяла вечност!Умирам от глад,а момичето до мен,за жалост,не беше човек.Исках да отида някъде из тъмните улици,където последните минувачи се запътват към домовете си.Мм...топла кръв!Най-прекрасното нещо на света.Загасих угарката,останала от допушената ми цигара.Поръчах си водка.Мартинито ме замая и не ми се услаждаше.Във водката си сипах малко кола.Стана перфектно вкусно.Бара сякаш целия се клатеше от ритъма на музиката.Отметнах дългата си руса коса и си запалих още една...
Момичето до мен ме гледаше странно.Явно не пуши и не й беше приятно някой около нея да пуши.Е,все пак няма да си загася цигарата,само защото не й изнасяше.Защо тогава е дошла на бар?Тук само се пие,пуши и някои се друсат.Аз не се друсам,защото е тъпо,а и не искам да умра млада.Шарлот се мръщеше всеки път,когато изпусках дима от цигарата си.Аз си допих водката и ми се правеше нещо по-различно.
-Е,Шар искаш ли да отидем другаде?Виждам,че не ти е приятно...ако искаш да минем през нас да се преоблека и после ще измислим.Става ли?-Попитах аз като погледнах облеклото си и се усмихнах широко.

На Шар, не и' се нравеше особено цигареният дим, но все пак тя сама се бе набутала тук...нали!? Но при нея всичко бе с цел, и колкото и' тъпа да беше нейната цел в момента, а тя беше да види как живеят хората от 21 век, пак си беше цел. -Е,Шар искаш ли да отидем другаде?Виждам,че не ти е приятно...ако искаш
да минем през нас да се преоблека и после ще измислим.Става ли? - каза Али на Шарлот и тя се подсмихна лекичко и се изкиска.
- Ммм не знам дали си забелязала, но не съм човек, така че няма да успееш да изсмучеш кръвчицата ми в някоя тъмна и свряна уличка. По вероятно е да се случи обратното, в момента съм пред голяма дилема...човешка или вампирска кръв! - повдигна рамене, след което намигна на вампирката и махна на бармана, да донесе още едно уиски. Естествено той веднага схвана намека и без да чака втора покана и' донесе двойното уиски, което тя отново глътна на екс, без да се замисли, но за нейна жалост, главата и' не се замая ни най - малко. Мдам, алкохолът не я хващаше толкова бързо, всъщност щеше да е добре ако въобще малко я хванеше.

П.С.;; Сори за ужасно краткия пост, ама музата ми се губи ;хх

Момичето си помисли,че я мисля за човек.Аз никога не бъркам човешкия мирис.На прясна,буйна и топла кръв...мм...какво ли не давам само за една глътка.
-Нямах предвид това...знам,че не си човек...може да отидем на лов заедно някой път.-Казах аз и се захилих.
Очевидно не й бях симпатична.Обикновено обичам по-отворени хора.Явно беше от древните.Те са най-опасни.Не ми пукаше особено.Искам да се забавлявам тази вечер...
-Хайде да си ходим...ще бъде по-забавно някъде другаде.-Нервно казах аз.-Аз ще си ходя тогава.-Настоявах.Само си търся боя.
Не ми се седи на това място.Пуснаха любимата ми песен и аз станах от проклетия стол.Набутах се в танцуващата тълпа от хора и започнах да се кълча.Може би не беше правилно да се кълча с тази къса пола,но алкохолът също си показа действието.След това седнах и си допих водката.Телефонът ми звънна.
-Ало?...-Казах аз с огромно учудване кой би ми звънял в такъв час.-О,боже наистина ли?Идвам.-Казах аз и оставих телефона на бара.
-Шар!Една приятелка,която е вампирка ми звънна и ми каза,че има прясна кръв в болницата хайде да тръгваме!-Казах аз с нетърпение.Прибрах телефона си в чантата и платих сметката.

Момичето определено се притесни, след като се досети, че Шар е първороден. Защо всички толкова се страхуваха от тях, специално от нея. Тя бе любителка на живота и бе по безобидна и от муха. Е стига да не е ядосана естествено, тогава нямаше да се подвоуми и щеше да откъсне главата на първият, който посмее, да и' каже и думичка.
- За къде бързаш Али? Да не би да се страхуваш от нещо? Спокойно, не ям вампири...добре де, само по някога, ноо...това не е един от случаите. - пошегува се Шар, след което онази сериозна физиономия, отново застана на лицето и'. А след като Ал не издаде никаква реакция, Шарлот просто повдигна отегчително вежда и се обърна към бара. Минута по късно Али отиде да танцува, при което Шарлот не спря да се хили. Не че танца не беше в ред, просто дрехитее...някак си, се откриваше всичко! Телефонът на момичето звънна, но първородната вампирка не се заинтересова много от разговора, просто продължи да си скучае и да недоволства както до момента.
-Шар!Една приятелка,която е вампирка ми звънна и ми каза,че има прясна кръв в болницата хайде да тръгваме! - каза Али на Шар, която извъртя очи. Каква настойчивост имаше това момиче само. Точно това харесваше вампирката у другите. И май тази започваше да и' харесва.
- Добре, но имай в предвид, че ако питието, което ми предложиш не ми хареса ще пия от теб! - погледна я сериозно и и' въздейства, а на Али не и' оставаше нищо освен да се примири, все пак беше под въздействие. Тя кимна лекичко и Шар се усмихна мило.
Мдам не беше много голям фен на вампирската кръв, но ако това щеше да спаси няколко човешки живота, защо не!?

П.С.;; направо пиши някъде другаде ХД